ПЛАНИТА

ПЛАНИТ|А1 (13), Ы с. πλανήτης
1.Небесное тело:

з҃ же планитъ имена се сѹть. •а҃• сл҃нце •в҃• м҃ць •г҃•ѥѥ арсисъ д҃•ѥ ѥрм(и)съ е҃ зевесъ •ƨ҃• афродитъ •з҃• кронъ. по˫аси наричють(с) на а҃•мь на вышнѣмь кронъ а на •з҃•мь на нижнемь лѹ(н). по коѥмѹждо по˫асѹ преходить ѿ з҃• планитъ. КН 1285–1291, 563в; паки же и въ горнѧ˫а тверди мысль [в др. сп. мысли] въсылають. по аѥру акы по степенемь.и проходить сътѹхию и надъ планиты возидеть и свѣтилникы [в др. сп. свѣтилникъ] минеть. Пал 1406, 45в.

2. Небесный круг, пояс:

iоа(н) дамаскинъ исповѣда на(м) •з҃• планитъ ѥже по˫аси аѥрѣискыи [в др. сп. аерьстiи] и на первѣи планитъ [в др. сп. планитѣ] звѣзда арерисъ на вторѣи планитѣ звѣзда ѥрмисъ на третиѥи планитѣ звѣзда зевесъ. на д҃• планитѣ сл҃нце на •е҃•и планитѣ звѣзда фродитъ [в др. сп. афродитъ]… на •ƨ҃•и планитѣ звѣзда кронъ. на •з҃• планитѣ луна. Пал 1406, 16г; проходѧ и взд҃хъ и облаки. и всѧ планиты звѣздъныа. Там же, 30в; ѹзриши нб҃са иже су(т) планиты. иже нарекутсѧ по˫аси. четырѣ свѣтлѣиша. и дивнѣиша сихъ. Там же, 102г.

ПЛАНИТА 2 вм. платина

Смотреть больше слов в « Словаре древнерусского языка (XI-XIV вв.)»

ПЛАНИТЪ →← ПЛАНИДА

Смотреть что такое ПЛАНИТА в других словарях:

ПЛАНИТА

(греч. πλανάω, блуждать) планета.

ПЛАНИТА

планета, нябеснае свяціла

T: 122