добрѣѥ ѥсть се правило •м҃з҃• Въздръжникы || и врѣтищьникы. и апотактиты. да кр(с)тиши. аще бо и гл҃ють. ˫ако въ ѡц҃а и с҃на и ст҃го д҃ха крьстихъмъ сѩ. но поне же злоутворьца б҃а нарицающе хоулѩть. по маркионовоу оучению. не крьщени же не приѩтни. КР 1284, 183—184.
Смотреть больше слов в « Словаре древнерусского языка (XI-XIV вв.)»