ВЪЛСВЬНИКЪ

ВЪЛСВЬНИК|Ъ (1*), А с. То же, что вълхвъ:

отъстѹпьницѣхъ… и вълсвьницѣхъ. и звѣздьницѣхъ. (περὶ... μάντεων) КЕ XII, 10б.