ВЪМѢНОВАТИ

ВЪМѢН|ОВАТИ (1*), ОУЮ, ОУѤТЬ гл. Назвать, наименовать:

что ѹбо кедръ ст҃ъ наре(ч). или кдѣ преже древо ост҃исѩ. но и ѹма очима прозрѣша велиции || патриарси. ˫ако бѣ і(с)су с҃ну б҃ию на кюпарисѣ и пегви кедрѣ. распѩту быти. да того ради кедръ ст҃ыи въмѣнова. Пал 1406, 101–102.


Смотреть больше слов в « Словаре древнерусского языка (XI-XIV вв.)»

ВЪМѢНѦТИ →← ВЪМѢНИѤ

T: 121