ГРЫЗАТИ

ГРЫЗА|ТИ (4), , -ѤТЬ гл. Кусать:

но донда же не достигнеши нб҃се. иди же нѣ(с) грѣха ни очернень˫а. а реку злобы. ни зми˫а ловѩща при пути. грызающа || пѩты. ГБ XIV, 33б–в;

|| перен.:

се бо и павьлъ ре(ч). аще другъ друга снѣдаѥть. и гърызаѥть. блюдѣтесѩ да не ѿ другъ снедѣни будѣте. Пр 1383, 35в.


Смотреть больше слов в « Словаре древнерусского языка (XI-XIV вв.)»

ГРЫЗАѤМЫИ →← ГРЫЗАНИѤ

T: 134